The League of Extraordinary Gentlemen: Character study vol. 1

Мдаа, не сме ъпдейтвали това мизерно блогче буквално от миналата година, но това съвсем не значи, че сме изоставили идеята. Тя е винаги в сърцата и мислите ни! Нищо че през първата половина от новата 2011 година сме в жесток застой (изключвам себе си - карам на спонтанни драсканици ), покрай матури, кандидатствания и настроения се позабравихме...
Та реших малко да разнообразя блогчето ни с нещо по-различно от поредния разказ.

Може би по-късно ще го отворим като отделна рубрика, но тъй като си нямам работа в момента, ще ви запозная малко по-подробно с героя ми и нещата, които ми напомнят за него.

Малко предистория.

Стивън Морган е смахнатият мистериозен мистър (за когото още не е писано нищо) от компанията. Както сте разбрали от краткото представяне, той е вампир. Обожавам вампирите от много малка! Аз съм от онези „олд склуул” класици, които се придържат към мрачните крийпи аристократи и са твърдо против днешната ърбанизация на вампирския вид.
Отначало мистър Морган имаше съвсем друга история, име и предназначение. Казваше се Флавиус и беше герой от един мой вампирски проект главно защото исках да затворя човката на бездарната госпожа Стефани Майър (ех, това име не го бях чувала от 2 години). Дракула, негов доверен вампир, знатна дама от могъщ вампирски род и естествено, булките на Дракула. Gothic vampire stuff, you know. Но постепенно замря.
След това беше замислен като прототип на една много вдъхновяваща личност, която разби моите идеали. (и тук отварям скобата че „музосването” го правя от огромно уважение към въпросната персона, тъй като ми показа един различен литературен стил, в който много добре си паснах. Благодаря ти, сенсей!) Дори и името си остана същото. Но с времето самият персонаж еволюира във въображението ми, макар че на външен вид се позавъртя около началния си първообраз (двамата или тримата имат големи прилики с Виле Вало, за когото ще стане въпрос малко по-долу).
И накрая се получи това:

Present Simple Tense xD

На кратко баналната РП визитка:
* средно дълга, вълниста черна коса до раменете; на моменти рошав
* характерната бледа, порцеланова кожа; висок (1, 80 да бъдем по-точни), строен, изискан
* морскозелени очи
* към 500-годишен

Сегашният мистър Морган е малко по-мистериозен и ексцентричен. Исках да го направя подобен на Шерлок Холмс, но и да си запази някои навици от прототипа си, а именно пушенето. Стивън пуши цигари VictoGoth, както и опиум. И тук доста добре се вписа образът на Виле Вало. (музата възкръсна щом го видях)

Вместо към кокаин е пристрастен (не точно) към шоколад. Спокойно, не е вегитарианец, уверявам ви че си е напълно истински кръвопиец. Като примерен англичанин се налива и с Earl Grey.
Няколко думи за самите вампири в разказите, защото мисля, че би обяснило на първо време шоколада. Вампирите са малко по-различни, могат да ядат човешка храна, но главно живеят от кръвта. Чувстват и усещат - болка, топлина, студ, etc. Всеки вампир има различни способности, положителни и отрицателни. За жалост нашият джентълмен се е паднал с отрицателното качество да се възстановява бавно от тежки физически травми (муахахах, кой сега е Торквемада).

Много ми се искаше да свири на цигулка, но тъй като Лестат и Холмс вече свирят, нашият господин започна да свири на пиано.

Червените кецове са един от многото новаторски елемента, тъй като епохата би трябвало да е Викторианска. Не, не е заради Doctor Who.Червен шал + червени кецове и типичната тогавашна мода ми се сториха шантава комбинация.

Аз май се изчерпах или по-скоро ще спра до тук, има какво да се напише и да се разкаже и да не ви издавам спойлъри за по-нататък.

Happy full moon. :P