Character study vol. 3

Май търн да събудя блогчето и да подпомогна, макар и с много малко, процесът на общо музосване. Пък и керъктър-стъдито е един ползотворен начин да избегна довършването на започнатия ми разказ в близките седмици.

Моля съ-създателите на блога да забравят последното изречение.

Предистория или как се правих на д-р Фауст:

В един прозяващ се октомврийски ден (07.10.2010 за бъдещите фенове) броях оставащите ми часове до онзи изстрадан изпит TOEFL. И тъй като ми предстоеше изпит, важен за бъдещото университетско следване, аз най-естествено не учих за него, а правех обороти на разни метъл клипчета в youtube и занимавах Дидх със своите безцелни търсения за смисъла на света.

До мига, в който тя ми прати целия завършен първи разказ, който аз първоначално помислих за начало на роман на някой световно известен и лично за мен неизвестен фентъзи писател. И така тя доста неочаквано ми предложи да си ‘’осиновя’’ моето демонично изчадие. Тъкмо бях завършила и един разказ за подобен герой (макар и откраднат от Dogs: Bullets & Carnage мангата) и просто направих някои модификации във въображението си. Метаморфозите бяха доста постепенни, като и сега не съм сигурна дали някога ще го видя в завършения му вид (но честно казано бих се надявала да го видя в реалния му вид *wink*).

РП визитката:

·         огненочервена коса, вълниста, дълга под раменете 

·         бяла, но не бледа кожа (от европеидната раса на демонската раса е все пак), висок (1.96 см) и сравнително мускулест

·         зелени очи

·         на външен вид изглежда около 29-годишен, но не би си казал истинската възраст дори на създателя си

Обстоятелствени пояснения и допълнения:

Тук малко ще се отплесна от долуизложената структура на описание. Here I go:

To-love list:

*    На денонощие изпушва по-голям брой кубински пури, отколкото би смогнала една нормална компания от закоравели пушачи; понякога би направил компромиса да пуши и доминикански пури, но само понякога. Затова е добре всеки, който е в радиус 1 км и има потенциалната възможност да му се набие в зелените очи по една или друга причина, да носи поне една кутия оригинално кубинско.

П.С.: Злонамерената авторка не му позволява да пие или ходи по жени.

П.П.С.: Но пък злонамерената авторка не знае никакви магии.

*     По въпроса за магиите – пристрастен е към тях. Затова прозвището ‘’Господар на черната магия’’ може лесно да бъде обърнато, понякога сам няма контрол над магическите си ексцесии, алхимическите експерименти и взривоопасните съединения, които най-често ограничава до подземната си лаборатория.

*      След тези адреналин-изпълнени изпълнения няма как да не спи почти постоянно. Ден, нощ, нещо по средата – най-често ще го намерите (ако го намерите) под куп възглавници – най-любимите му удобства. Всичко друго в апартамента му може да е първичен хаос, но леглото е винаги в бойна готовност да приеме стопанина си.

 *      Да кажем, че чете. Кабала, алхимически дневници, гримоари, понякогаж и Библията (познавай врага си). А когато се умори от собственото си нарцистично могъщество или просто от лудориите на съквартиранта си Еди, Леонард се затваря в някоя тайна стая и отваря по някой и друг… любовен роман. Сам той не би могъл да обясни защо, но и определено не би се отказал от това занимание.

 =

   *  Да си прави шеги с простосмъртните и простоумните. Обикновено си създава един изкуствен ирландски акцент, който в едни предишни времена би му докарал още повече неприятности в Лондон.

    *  Нещо, за което Дидх ще ме убие – обича дъщеря си. Ако има едно същество, на което би простил, ако го събуди, ако му открадне 
пурите и ако направи по-добра магия от самия него, то това ще да е тя.

To-hate list:

На практика обратното на горепосочения списък; мрази:

1)      Пурите да са свършили или да са навлажнени при транспортирането от Америките.

2)      Да не може да използва магия, за да:

-          спечели на бридж

-          спести пари

-          буквално избяга от неудобна ситуация

-          покаже, че може да намери решение на всеки проблем

3)      Ако някой го събуди. Жертвите нямат брой.

4)      Ако някой му пипа книгите, особено онези… по-специалните.

5)      Ако го накарат да се включи в някоя тълпа, да танцува на бал или да извърти някоя любезност, вместо да си каже мнението.

6)      И за да не ви се стори съвсем непукисткия, надменен, затворен в себе си демон – мрази, ако някой закача приятелите му. Което се случва доста често (хинт към съ-садистите). Не че сам не попада редовно в депресиращо-кървави истории.

      

   

Character study vol. 2

Следвайки примера на нашия смел лидер Дидх, аз реших да напиша керъктър стъди и за моя хубостник.

Първо, позволете ми да се извиня за липсата на действие – просто прокрастинирането е нещо толкова изкушително, че се отдавам на него неперкъснато. Гомен насаи.

Великата предистория.

Фредерик ван Аделберг е съмнително-привлекателният стопроцентов сваляч-женкар с интересната способност да се превръща в черна котка. Искам да отбележа нещо много важно – за разлика от Стивън Морган, Фред беше напълно спонтанно създаден. Една вечер, Дидх ми каза „Измисли си герой!” и аз го измислих. Първо реших, че ще е такъв и, общо взето, останах доволна. После си го харесах много и с развитието на идеята се разви и той. Малко по малко спира да бъде две-дименционален и да става пълнокръвен.

А после се замислих, че може би е вдъхновен от няколко мои любими герои: принц Лудвиг от мангата Ludwig Kakumei на Юки Каори, Чарли Харпър от сериала „Двама мъже и половина” (да, наистина!) и Ulquiorra oт Bleach (като се замисля, с повече от външния си вид; пасва и на части от характера, които попълних по-късно!). И така.

Забавен факт: Отначало беше „ван Аделсбург”, но незнайно как стана „ван Аделберг” xD .

Настояще.

Да, нека направим „баналната РП визитка”:

*черна, права коса, дълга до средата на гърба; понякога я връзва на опашка
*бяла, но не задължително порцеланова кожа – просто е благороднически бял, средно-висок – 1,75 м, с правилни пропорции, изискан, грациозен във всяко свое движение (като котка!)

*горскозелени очи

*26-годишен

По начало Фредерик беше забавен женкар, който обичаше скъпите неща и чуждите жени, но... беше ми повече от ясно, че това не е достатъчно за един герой. И тогава започнах да му измислям предистория и той... започна да се създава сам. Вече известно време сменям идея след идея и мисля, че съм достигнала до топлата вода.

Фредерик ван Аделберг е нидерландски благородник, избягал от родината си по редица причини. Обича да доставя удоволствие на красивите жени (както и на себе си, разбира се!), умел любовник е и не го е страх от тъмните гардероби. Също така обича скъпите и качествени неща и се побърква, когато някой посяга на личната му собственост. Понякога е доста арогантен и непоносим (дори собствените му приятели понякога искат да го набият!), а понякога се държи като малко момче, като прави най-нелепите неща, идващи му наум. Принципно трябваше да е литературен критик, но не знам доколко мога да развия идеята... но вече е актьор – скандален, известен и желан. И все пак обича да чете книги, искам да отблежа. Това е много важно (защото се интересува от философия!).

Фред не свири на нищо – неговите инструменти са оръжията, и в това е много талантлив. Може да използва всякакви оръжия – от боздугани (макар че са много неудобни и тежки за ползване, имате думата му) през рапири до револвери. Това се дължи на.... нещо, което сами трябва да разберете. Успех.

Като стил на обличане... да видим. Винаги си го представям с цилиндър на главата, но предполагам, че всичко надолу е на случаен принцип. Във всеки случай, трябва да е елегенатно. Или сексапилно. Или и двете (иначе, как ще върви репутацията му, хммм? xD ).

И... тайната страна от неговия характер. Изключвайки ролите, които играе в театъра, той играе роли и в своя собствен живот. Трудно се доверява на други индивиди по една или друга причина и може да се каже, че хората, които наистина го познават, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Не вярва в нищо и винаги очаква някой да го предаде. Има доста отрицателни убеждения отностно света и живота и се рови из древната мъдрост на философите, надявайки се да намери истината за смисъла.... и да опознае себе си, да разбие страховете си.

         

Character study vol. 1

Мдаа, не сме ъпдейтвали това мизерно блогче буквално от миналата година, но това съвсем не значи, че сме изоставили идеята. Тя е винаги в сърцата и мислите ни! Нищо че през първата половина от новата 2011 година сме в жесток застой (изключвам себе си - карам на спонтанни драсканици ), покрай матури, кандидатствания и настроения се позабравихме...
Та реших малко да разнообразя блогчето ни с нещо по-различно от поредния разказ.

Може би по-късно ще го отворим като отделна рубрика, но тъй като си нямам работа в момента,  ще ви запозная малко по-подробно с героя ми и нещата, които ми напомнят за него.

Малко предистория.

Стивън Морган е смахнатият мистериозен мистър (за когото още не е писано нищо) от компанията. Както сте разбрали от краткото представяне, той е вампир. Обожавам вампирите от много малка! Аз съм от онези „олд склуул” класици, които се придържат към  мрачните крийпи аристократи и са твърдо против днешната ърбанизация на вампирския вид.
 Отначало мистър Морган имаше съвсем друга история, име и предназначение. Казваше се Флавиус и беше герой от един мой вампирски проект главно защото исках да затворя човката на бездарната госпожа Стефани Майър (ех, това име не го бях чувала от 2 години). Дракула, негов доверен вампир, знатна дама от могъщ вампирски род и естествено, булките на Дракула. Gothic vampire stuff, you know. Но постепенно замря.
 След това беше  замислен  като прототип на една много вдъхновяваща личност, която разби моите идеали. (и тук отварям скобата че „музосването” го правя от  огромно уважение към въпросната персона, тъй като ми показа един различен литературен стил, в който много добре си паснах. Благодаря ти, сенсей!)  Дори и името си остана същото. Но с времето самият персонаж еволюира във въображението ми,  макар че на външен вид  се позавъртя около началния си първообраз (двамата или тримата имат големи прилики с Виле Вало, за когото ще стане въпрос малко по-долу).
  И накрая се получи това:

Present Simple Tense xD

На кратко баналната РП визитка:
* средно дълга, вълниста черна коса до раменете; на моменти рошав
* характерната бледа, порцеланова кожа; висок (1, 80 да бъдем по-точни), строен, изискан
* морскозелени очи
* към 500-годишен

Сегашният мистър Морган е малко по-мистериозен и ексцентричен. Исках да го направя подобен на Шерлок Холмс, но и да си запази някои навици от  прототипа си, а именно пушенето. Стивън пуши цигари VictoGoth, както и опиум. И тук  доста добре се вписа образът на Виле Вало. (музата възкръсна щом го видях)

Вместо  към кокаин е пристрастен (не точно) към шоколад. Спокойно, не е вегитарианец, уверявам ви че си е напълно истински кръвопиец. Като примерен англичанин се налива и с Earl Grey.
Няколко думи за самите вампири в разказите, защото мисля, че би обяснило на първо време шоколада.  Вампирите са малко по-различни, могат да  ядат човешка храна, но главно живеят от кръвта.  Чувстват и усещат - болка, топлина, студ, etc. Всеки вампир има различни способности, положителни и отрицателни. За жалост нашият джентълмен се е паднал с отрицателното качество да се възстановява бавно от тежки физически травми (муахахах, кой сега е Торквемада).

Много ми се искаше да свири на цигулка, но тъй като Лестат и Холмс вече свирят, нашият господин започна да свири на пиано.

Червените кецове са един от многото новаторски елемента, тъй като епохата би трябвало да е Викторианска. Не, не е заради Doctor Who.Червен шал + червени кецове и типичната тогавашна мода ми се сториха шантава комбинация.

Аз май се изчерпах или по-скоро ще спра до тук, има какво да се напише и да се разкаже и  да не ви издавам спойлъри за по-нататък.

Happy full moon. :P    

    

Can I steal your mind for a while?
Can I stop your heart for a while?
Can I freeze your soul and your time?

 

blog entry by Didh